Посещението на Еманюел Макрон в Сърбия: Защо е важно и какъв е залогът?

Посещението на Макрон в Белград се провежда по-малко от пет месеца след като той прие сръбския си колега Александър Вучич в Париж. Това пътуване ще бъде възможност за двамата държавни глави да обсъдят икономически въпроси, отбрана, енергетика и изкуствен интелект.

След като през април обяви, че бъдещето на Сърбия е „в рамките на Европейския съюз... и никъде другаде“, френският президент Еманюел Макрон продължава офанзивата си с чар на Западните Балкани. 

Държавният глава ще замине на официално посещение в Белград на 29 и 30 август, съобщиха от Елисейския дворец.

Една от най-наболелите теми ще бъде продажба на 12 на стойност 3 милиарда евро. 

Белград увеличи разходите си за оръжие през тази година и „Франция се превърна в любима дестинация за сръбските усилия за превъоръжаване“, каза д-р Софи Геде, изследовател, специализиран в западните Балкани в Scuola Superiore Sant'Anna в рамките на проекта Horizon RE-ENGAGE в Италия. 

Това е опит на Макрон да втвърди двустранните отношения като се опитва да отклони Сърбия от нейната руска зависимост от системите за отбрана и сигурност. 

„Връщането на Александър Вучич, президент на Сърбия, по-близо до сферата на ЕС може да се разглежда като умен дипломатически ход от страна на Макрон“, д-р Гюде каза пред Euronews. 

Фалшива илюзия, смятат повечето експерти. „Сърбия също поддържа добри връзки с Русия и Китай през последните няколко години“, обясни Флориан Бийбър, професор по история и политика на Югоизточна Европа в университета в Грац. 

Китайският лидер Си Дзинпин като част от първото си посещение в Европа след пандемията COVID-19 през 2020 г. Пекин наля милиарди в Сърбия, особено в минното дело и производството. 

Що се отнася до Русия, Сърбия остава нейният най-близък съюзник на Западните Балкани поради тяхното стабилно енергийно сътрудничество, противопоставянето на независимостта на Косово и споделената източноправославна религия. 

„Всеки път, когато има тези партньорства с ЕС, Белград успява да балансира отношенията си с Китай и Русия. Сърбия никога няма да сложи всичките си яйца в една кошница“, каза Страхиня Суботич, старши изследовател в Центъра за европейска политика в Белград. 

„Докато Сърбия остава енергийно и зависи от Косово от Русия, Кремъл винаги ще има влияние“, каза Суботич пред Euronews.

Трънливият въпрос за присъединяването на Сърбия към ЕС

Друг основен проблем, по който се работи, ще бъде присъединяването на Сърбия към ЕС, което разчита в голяма степен на нормализирането на  

Белград не признава суверенитета на Прищина, която обяви независимост през 2008 г. Многобройните опити за умиротворяване и диалог, ръководени от Брюксел, се провалиха през последните години. 

„Поради напрегнатия геополитически контекст и липсата на система за проверки и баланси с това, което Сърбия ще направи с тези повишени отбранителни способности, аз съм скептичен, че е мъдро решение Франция дори да продава оръжие на Сърбия “, каза д-р Gueudet. 

Макрон изглежда застава на страната на Сърбия в конфликта. В началото на август Франция осъди „умножаването на едностранните действия от косовските власти“, които „застрашават усилията за нормализиране“. 

„Франция най-накрая, след дълго време на забавяне и отказ да говори за разширяване на ЕС, се заинтересува от въпроса. Очакваме Франция да помогне за откриването на нови клъстери в преговорите за членство на Сърбия в ЕС“, каза Таня Мишчевич, сръбски министър по европейските въпроси в телевизионно интервю

Но анализаторите остават скептични към политическата воля на Вучич действително да се придвижи напред с интеграцията в ЕС. 

„Тези опити са по-скоро опити да се доближи Сърбия до ЕС чрез икономически елементи, а не чрез ценности на интеграцията в ЕС“, каза Флориан Бийбър. 

„Официално Сърбия е поела ангажимент за присъединяването си към ЕС, но няма съществен напредък през последните няколко години“, обясни той. 

Докато Белград е постигнал известен напредък в съдебната система е постигнат ограничен напредък в върховенството на закона, борбата с корупцията, организираната престъпност и свободата на изразяване, според годишния доклад за напредъка, публикуван от Европейската комисия през 2023. 

„Вучич би искал да бъде част от ЕС, но само ако може да действа като унгарския Виктор Орбан“, иронизира Суботич. 

Европейският парламент, членка на ЕС, Унгария на все по-голямо отстъпление по отношение на върховенството на закона, корупцията и правата на LGBTQ+ през последните няколко години. 

Като се придържа към тези демократични принципи, необходими за присъединяване към ЕС, експертите смятат, че правителството на Вучич – често обвинявано в потискане на политически опоненти и заглушаване на независими медии – може да загуби много.

Последвайте ни в